26 nov 2006, 2:36

Миниатюра

  Poesía
686 0 8

 

Изплъзнати набързо думи,


през объркани и леки мисли,


издигат плавно помежду ни


бариери каменни излишни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко си прав, Ведрин...
  • Поздрави, Диди!!! Правилно си го казала!!!
  • "Казана дума - хвърлен камък" вярно, че сме свикнали да го употребяваме в по-друг смисъл. Но нали всичко зависи и от гледната точка? Затова в духа на написаното - заслужаваме ли да хвърлят камъни по нас? Или защо ние ги хвърляме по другите? Поздрави за написаното!
  • Много хубаво!!! Една дума, понякога остава рани за цял живот!
  • Но стихът ти няма нищо излишно!Харесва ми!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...