13 нояб. 2013 г., 21:24  

Минорно

1.1K 1 4


 Дори и голямата любов е малка, ако не е споделена.



Надеждата е празен лист хартия,

от вятъра захвърлен в пепелта...

Няма го великия мечтан месия,

да възкреси я с пурурни крила.


Няма обич, вяра, няма диря!

Всичко е като във ням каданс...

Няма я вълшебната омайна лира,

да омагьоса с огнен реверанс...


Къде са хубавите думи и усмивки,

къде са нежните и влюбени слова,

къде са лунната соната и звездите,

къде са блесналите от роса слънца?


Всичко е измама жалка.

Всичко е измислица в съня.

Плаче любовта ни малка...

Всеки сам е в своята вина...



12. 11. 2013



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги идва пролетта, после лятото ни стопля! Никога не спирам да обичам! Любовта е живот, красота, опиянение и радост! Понякога, тъгувам...
  • Когато тези знаци са сини,
    понякога, някак незрими,
    но болката в тебе я има,
    очакваш ли нещо - след зима?...
  • Много си прав! Трябват двама! Това, че някой не ни обича така, както искаме, не значи, че не ни обича! Някои не могат да изразят чувствата си, но има хиляди знаци за тях...
  • Ти отдаваш си сърцето
    и живота, и лицето,
    и очакваш нежен повик,
    от любимия човек!

    А пък той нехае някак,
    не разбира, може би,
    че да любиш е изкуство
    и си трябват две души!...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...