Минорно
Дори и голямата любов е малка, ако не е споделена.
Надеждата е празен лист хартия,
от вятъра захвърлен в пепелта...
Няма го великия мечтан месия,
да възкреси я с пурурни крила.
Няма обич, вяра, няма диря!
Всичко е като във ням каданс...
Няма я вълшебната омайна лира,
да омагьоса с огнен реверанс...
Къде са хубавите думи и усмивки,
къде са нежните и влюбени слова,
къде са лунната соната и звездите,
къде са блесналите от роса слънца?
Всичко е измама жалка.
Всичко е измислица в съня.
Плаче любовта ни малка...
Всеки сам е в своята вина...
12. 11. 2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
