27 мар. 2014 г., 17:49

Минутка страх

690 0 6

Загледани в човешкия си свят,

решихме с още нещо да закичим

отсечката дотолкова позната -

минутка страх обратна на обичането.

 

Отсечката от раждане до смърт -

безцелно съчетание от цели.

Един недоразбран, утъпкан път

от люлката до ниви опустели,

 

в които май се молим не за друго,

а само още миг да оцелеем.

Приписвайки си блудкави заслуги

в съвсем неоправданото живеене.

 

Загледани в човешкия си свят,

решихме и с духовност да се кичим.

Духовността обаче не е злато.

Изобщо с нищо тук не си прилича.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Духовността е осъзнаване.

    Поздрав, Нели! Хареса ми истинността в стиха ти.
  • ..."не е злато"... но ти си богата, Нели!
  • Благодаря и на двама ви.
  • Слава богу, че отново попадам на твой текст. Стилът ти е неподражаем и ми носи чувство на духовно удовлетворение. Ти можеш всичко в поезията. Бог ти го е дал!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....