27.03.2014 г., 17:49

Минутка страх

685 0 6

Загледани в човешкия си свят,

решихме с още нещо да закичим

отсечката дотолкова позната -

минутка страх обратна на обичането.

 

Отсечката от раждане до смърт -

безцелно съчетание от цели.

Един недоразбран, утъпкан път

от люлката до ниви опустели,

 

в които май се молим не за друго,

а само още миг да оцелеем.

Приписвайки си блудкави заслуги

в съвсем неоправданото живеене.

 

Загледани в човешкия си свят,

решихме и с духовност да се кичим.

Духовността обаче не е злато.

Изобщо с нищо тук не си прилича.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Духовността е осъзнаване.

    Поздрав, Нели! Хареса ми истинността в стиха ти.
  • ..."не е злато"... но ти си богата, Нели!
  • Благодаря и на двама ви.
  • Слава богу, че отново попадам на твой текст. Стилът ти е неподражаем и ми носи чувство на духовно удовлетворение. Ти можеш всичко в поезията. Бог ти го е дал!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...