27 mar 2014, 17:49

Минутка страх

688 0 6

Загледани в човешкия си свят,

решихме с още нещо да закичим

отсечката дотолкова позната -

минутка страх обратна на обичането.

 

Отсечката от раждане до смърт -

безцелно съчетание от цели.

Един недоразбран, утъпкан път

от люлката до ниви опустели,

 

в които май се молим не за друго,

а само още миг да оцелеем.

Приписвайки си блудкави заслуги

в съвсем неоправданото живеене.

 

Загледани в човешкия си свят,

решихме и с духовност да се кичим.

Духовността обаче не е злато.

Изобщо с нищо тук не си прилича.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Духовността е осъзнаване.

    Поздрав, Нели! Хареса ми истинността в стиха ти.
  • ..."не е злато"... но ти си богата, Нели!
  • Благодаря и на двама ви.
  • Слава богу, че отново попадам на твой текст. Стилът ти е неподражаем и ми носи чувство на духовно удовлетворение. Ти можеш всичко в поезията. Бог ти го е дал!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...