27 mar 2014, 17:49

Минутка страх

687 0 6

Загледани в човешкия си свят,

решихме с още нещо да закичим

отсечката дотолкова позната -

минутка страх обратна на обичането.

 

Отсечката от раждане до смърт -

безцелно съчетание от цели.

Един недоразбран, утъпкан път

от люлката до ниви опустели,

 

в които май се молим не за друго,

а само още миг да оцелеем.

Приписвайки си блудкави заслуги

в съвсем неоправданото живеене.

 

Загледани в човешкия си свят,

решихме и с духовност да се кичим.

Духовността обаче не е злато.

Изобщо с нищо тук не си прилича.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Духовността е осъзнаване.

    Поздрав, Нели! Хареса ми истинността в стиха ти.
  • ..."не е злато"... но ти си богата, Нели!
  • Благодаря и на двама ви.
  • Слава богу, че отново попадам на твой текст. Стилът ти е неподражаем и ми носи чувство на духовно удовлетворение. Ти можеш всичко в поезията. Бог ти го е дал!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...