15 сент. 2009 г., 12:39

Мир

789 0 2

Погледнах Смъртта във очите -
в бездънните черни очи
и там го открих.
                     Замълчи -
сърце, не намерило сили
да вярва в безумни мечти;
да люби без страх без предели;
да буди с делата си смели -
защото така се печели
големия, вечния Мир!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отдавна мислех да го редактирам но все не намирах сили да отрежа ненужното. Днес го направих и което е по-странното, така сбъднах изтритата част от текста
  • Голама мъдрост има в този стих!Мирът, като едно огромно, необятно понятие,във всичките му нюанси!Успя да ме замислиш!Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...