15 сент. 2009 г., 12:39

Мир

788 0 2

Погледнах Смъртта във очите -
в бездънните черни очи
и там го открих.
                     Замълчи -
сърце, не намерило сили
да вярва в безумни мечти;
да люби без страх без предели;
да буди с делата си смели -
защото така се печели
големия, вечния Мир!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отдавна мислех да го редактирам но все не намирах сили да отрежа ненужното. Днес го направих и което е по-странното, така сбъднах изтритата част от текста
  • Голама мъдрост има в този стих!Мирът, като едно огромно, необятно понятие,във всичките му нюанси!Успя да ме замислиш!Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...