15 sept 2009, 12:39

Мир

791 0 2

Погледнах Смъртта във очите -
в бездънните черни очи
и там го открих.
                     Замълчи -
сърце, не намерило сили
да вярва в безумни мечти;
да люби без страх без предели;
да буди с делата си смели -
защото така се печели
големия, вечния Мир!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отдавна мислех да го редактирам но все не намирах сили да отрежа ненужното. Днес го направих и което е по-странното, така сбъднах изтритата част от текста
  • Голама мъдрост има в този стих!Мирът, като едно огромно, необятно понятие,във всичките му нюанси!Успя да ме замислиш!Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...