15 sept 2009, 12:39

Мир

784 0 2

Погледнах Смъртта във очите -
в бездънните черни очи
и там го открих.
                     Замълчи -
сърце, не намерило сили
да вярва в безумни мечти;
да люби без страх без предели;
да буди с делата си смели -
защото така се печели
големия, вечния Мир!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отдавна мислех да го редактирам но все не намирах сили да отрежа ненужното. Днес го направих и което е по-странното, така сбъднах изтритата част от текста
  • Голама мъдрост има в този стих!Мирът, като едно огромно, необятно понятие,във всичките му нюанси!Успя да ме замислиш!Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...