Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“,
качиха ме в думите низки...
Къде да изпратя последния чек,
награда за тлеещи близки?
Защо ме оставят и дните дори?
Къде е красивата младост?
Дали и в душата ми силно гори
поредният повод за радост? ...