С пресъхнали устни се влача в пустинята
към извора на мечтана любов
и трепереща поисках да отпия
глътка нежност, обич и страст,
но болка прониза сърцето ми
и аз разбрах,
че това беше само мираж.
Продължих да се влача отново
към сочния плод на мечтана любов
и трепереща поисках да отхапя
малко обич, нежност и страст,
но болка разкъса душата ми
и аз разбрах -
това отново беше мираж.
Моя любов,
ти си само илюзия, ти си мечта,
ти не съществуваш в реалността.
А аз те искам тук и сега,
Но тебе те няма...
А дали си само мечта?
*** *** ***
© Дора Трифонова Все права защищены