МИРЯНА
Вървейки си бавно през гората,
от пролетното слънце приказно огряна
в далечината зърнах девойката позната,
дали това бе тя - Миряна.
Възможно ли е, сигурно, едва ли
проследих я сливайки се с тишината,
самотен славей се обади, след туй шума заглъхна
Миряна спря се до реката.
Я кажи ми горо величава,
где избяга любовта,
ще се върне ли някога Миряна
до голото ми тяло във ноща...
© Владо Все права защищены