МИРЯНА
Вървейки си бавно през гората,
от пролетното слънце приказно огряна
в далечината зърнах девойката позната,
дали това бе тя - Миряна.
Възможно ли е, сигурно, едва ли
проследих я сливайки се с тишината,
самотен славей се обади, след туй шума заглъхна
Миряна спря се до реката.
Я кажи ми горо величава,
где избяга любовта,
ще се върне ли някога Миряна
до голото ми тяло във ноща...
© Владо All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
