МИРЯНА
Вървейки си бавно през гората,
от пролетното слънце приказно огряна
в далечината зърнах девойката позната,
дали това бе тя - Миряна.
Възможно ли е, сигурно, едва ли
проследих я сливайки се с тишината,
самотен славей се обади, след туй шума заглъхна
Миряна спря се до реката.
Я кажи ми горо величава,
где избяга любовта,
ще се върне ли някога Миряна
до голото ми тяло във ноща...
© Владо All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
