Мишконтиев и Мъркачев рибари

Със Мишконтиев се запознахте

и какъв Мъркачев е разбраахте.

Но сега ще ви разкажа как

на въдица лови се котарак.

И тъй, в една прекрасна утрин рано

Мишконтиев със въдица на раамо

пое със бодра стъпка към реката.

Ботушки бе обул си на краката,

рибарска шапка на главата сложи.

/Рибар без шапка може ли? Не може!/

Та бе решил така да си почине

денят му щеше в риболов да мине.

Но щом Мъркачев го видя веднага

започна въдицата си да стяга.

Втурна се след мишката горката

и той да лови риба във реката.

Добре де, но Мишконтиев го зърна

и мигом тактиката той обърна.

Вместо въдицата на брега да сложи

във храстите мишокът се заложи

да дебне котарактът що ще стори!

А котаракът не зацепва! Сори!

Мъркачев седна край потока кротко

и хвърли въдицата на дълбоко.

Но не за риба бе дошъл, ами

се бе настроил мишка да лови.

Уж гледа бързоструйната вода,

но скришом търси мишка по брега.

А той, Мишконтиев във храсталака

това очакваше от котараака.

Мъркачев, че е заплес то се знае!

Мишконтиев във храстите си трае!

Видял, че се отплесна котарака

дори секунда мишката не чака!

Замахна с въдицата и във миг

се чу болезнен, много страшен вик!

Мишконтиев задърпа с вичка сила!

Въдицата беше закачила

красивата опашка на котака!

А той, във своя ужас без да чака

се впусна в бяг! За рибата забрави!

Дори и въдицата си остави

и с тичане спаси се у дома!

А мишката, останала сама

и вече с повишено настроение

продължи със своето забавление!

Дечица мили! В следващата книжка

ще продължим със палавата мишка

и коткаата която я преследва.

Историята друга скоро следва!