29 мая 2008 г., 12:32

Мисия

757 0 13
 

 

МИСИЯ

 

За всички

биеха камбаните.

Чуваше ги слепият.

Възнасяха се птиците

над кръста.

Под тях ловците

стреляха шизофренично.

Във този ден

разплака се небето

и заваля от него

пух от птици.

Биеха камбаните

с изтръгнати езици.

Слепия изгониха от храма -

не виждал ореолите.

Търговците и глухите останаха.

Продаваха  на килограм

кафе горчиво,

Божия любов

и индулгенции.

В късния следобед буревестници

с космични бури във крилете,

над безброй морета прелетели,

притихнаха във мрежите,

изплетени от пясъчни въжета

с рибешки хриле.

Вятърът отвяваше

прашинките нанякъде...

Биеха камбаните за всички.

Зрящите мълчаха.

Глухите говореха.

Заплакаха иконите.

Настъпи хаос.

Някой в ъгъла се кискаше,

доволен от изпълнената

мисия.

 

 

28.05.2008г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...