29 may 2008, 12:32

Мисия

  Poesía » Otra
756 0 13
 

 

МИСИЯ

 

За всички

биеха камбаните.

Чуваше ги слепият.

Възнасяха се птиците

над кръста.

Под тях ловците

стреляха шизофренично.

Във този ден

разплака се небето

и заваля от него

пух от птици.

Биеха камбаните

с изтръгнати езици.

Слепия изгониха от храма -

не виждал ореолите.

Търговците и глухите останаха.

Продаваха  на килограм

кафе горчиво,

Божия любов

и индулгенции.

В късния следобед буревестници

с космични бури във крилете,

над безброй морета прелетели,

притихнаха във мрежите,

изплетени от пясъчни въжета

с рибешки хриле.

Вятърът отвяваше

прашинките нанякъде...

Биеха камбаните за всички.

Зрящите мълчаха.

Глухите говореха.

Заплакаха иконите.

Настъпи хаос.

Някой в ъгъла се кискаше,

доволен от изпълнената

мисия.

 

 

28.05.2008г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...