МИСИЯ
За всички
биеха камбаните.
Чуваше ги слепият.
Възнасяха се птиците
над кръста.
Под тях ловците
стреляха шизофренично.
Във този ден
разплака се небето
и заваля от него
пух от птици.
Биеха камбаните
с изтръгнати езици.
Слепия изгониха от храма -
не виждал ореолите.
Търговците и глухите останаха.
Продаваха на килограм
кафе горчиво,
Божия любов
и индулгенции.
В късния следобед буревестници
с космични бури във крилете,
над безброй морета прелетели,
притихнаха във мрежите,
изплетени от пясъчни въжета
с рибешки хриле.
Вятърът отвяваше
прашинките нанякъде...
Биеха камбаните за всички.
Зрящите мълчаха.
Глухите говореха.
Заплакаха иконите.
Настъпи хаос.
Някой в ъгъла се кискаше,
доволен от изпълнената
мисия.
28.05.2008г.
© Даша Всички права запазени
чета и ми е истинско,че те има.
дори и малко хора да прочетат,тез които са усетили стиха ти ще го помнят.