29.05.2008 г., 12:32

Мисия

754 0 13
 

 

МИСИЯ

 

За всички

биеха камбаните.

Чуваше ги слепият.

Възнасяха се птиците

над кръста.

Под тях ловците

стреляха шизофренично.

Във този ден

разплака се небето

и заваля от него

пух от птици.

Биеха камбаните

с изтръгнати езици.

Слепия изгониха от храма -

не виждал ореолите.

Търговците и глухите останаха.

Продаваха  на килограм

кафе горчиво,

Божия любов

и индулгенции.

В късния следобед буревестници

с космични бури във крилете,

над безброй морета прелетели,

притихнаха във мрежите,

изплетени от пясъчни въжета

с рибешки хриле.

Вятърът отвяваше

прашинките нанякъде...

Биеха камбаните за всички.

Зрящите мълчаха.

Глухите говореха.

Заплакаха иконите.

Настъпи хаос.

Някой в ъгъла се кискаше,

доволен от изпълнената

мисия.

 

 

28.05.2008г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...