26 февр. 2009 г., 11:29

Мисия (Царица)

803 0 0

Понякога, вървейки по земята,

мравки под краката ми пълзят,

узнавам мисията им тъй свята,

за своята Царица да умрат.

 

Но се зачудвам подир миг,

дали готов съм на това,

със жален стон и мощен вик,

за своята Царица да умра.

 

Дали направил бих аз грешка,

ако я обичам повече от мене,

и в нейните ръце аз бъда пешка,

която от любов безумна стене.

 

Но щом съзра я как пристига,

до мен магична, бяла и красива,

без колебание глава надигам,

и знам си мисията - тя да е щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...