26 февр. 2009 г., 11:29

Мисия (Царица)

801 0 0

Понякога, вървейки по земята,

мравки под краката ми пълзят,

узнавам мисията им тъй свята,

за своята Царица да умрат.

 

Но се зачудвам подир миг,

дали готов съм на това,

със жален стон и мощен вик,

за своята Царица да умра.

 

Дали направил бих аз грешка,

ако я обичам повече от мене,

и в нейните ръце аз бъда пешка,

която от любов безумна стене.

 

Но щом съзра я как пристига,

до мен магична, бяла и красива,

без колебание глава надигам,

и знам си мисията - тя да е щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...