26 февр. 2009 г., 11:29

Мисия (Царица)

804 0 0

Понякога, вървейки по земята,

мравки под краката ми пълзят,

узнавам мисията им тъй свята,

за своята Царица да умрат.

 

Но се зачудвам подир миг,

дали готов съм на това,

със жален стон и мощен вик,

за своята Царица да умра.

 

Дали направил бих аз грешка,

ако я обичам повече от мене,

и в нейните ръце аз бъда пешка,

която от любов безумна стене.

 

Но щом съзра я как пристига,

до мен магична, бяла и красива,

без колебание глава надигам,

и знам си мисията - тя да е щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...