26.02.2009 г., 11:29

Мисия (Царица)

797 0 0

Понякога, вървейки по земята,

мравки под краката ми пълзят,

узнавам мисията им тъй свята,

за своята Царица да умрат.

 

Но се зачудвам подир миг,

дали готов съм на това,

със жален стон и мощен вик,

за своята Царица да умра.

 

Дали направил бих аз грешка,

ако я обичам повече от мене,

и в нейните ръце аз бъда пешка,

която от любов безумна стене.

 

Но щом съзра я как пристига,

до мен магична, бяла и красива,

без колебание глава надигам,

и знам си мисията - тя да е щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...