Понякога, вървейки по земята,

мравки под краката ми пълзят,

узнавам мисията им тъй свята,

за своята Царица да умрат.

Но се зачудвам подир миг,

дали готов съм на това,

със жален стон и мощен вик,

за своята Царица да умра.

Дали направил бих аз грешка,

ако я обичам повече от мене,

и в нейните ръце аз бъда пешка,

която от любов безумна стене.

Но щом съзра я как пристига,

до мен магична, бяла и красива,

без колебание глава надигам,

и знам си мисията - тя да е щастлива.