7 янв. 2015 г., 00:06

Мислех си, рекох си...

819 0 11

Мислех си,

душата - диамант,

сърцето ми е златно,

в живота съм стажант

с ръцете непохватни!

 

Логика - желязна,

косите - посребрени,

младостта залязна,

дните преброени!

 

Любовта - отровна,

камък ми на шия,

мъката - оловна,

ще се самоубия!

 

Всичко в мен ръждяса,

за новата година

ще се сгромолясам,

ще умра мьрцина!

 

Рекох си ,,Спокойно!".

Почнах  да пия.

,,Рьжда, но благородна!"

Станах калайджия,

 

стихове прописах

с тях се калайдисах!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • argonyk (Димитър Никифоров)

    Щом на нищо ти не мяза,
    защо не го заряза,
    ами си дошъл тука,
    да ми газиш лука?

    Митко, нямам ли право, да ви чета и да се уча от вас, можещите? Майтап да става...
  • Все едно да сравняваш класическа механика и квантова механика! Извинявай, Исмаил!
  • Стефане, като кърлеж си се впил в Мисана, ти друго не можеш ли?
  • Аз пък съм съгласен с Аргоник, тук не виждам никакво поетическо майсторство, ама всеки мре да получи коментар, че е надминал Шекспир.
    Бъдете по-самокритични, бе хора, извън сайта кой ви е чул?
  • Понеже се обърна към мен, Аргоник, ме задължаваш да ти отговоря. Извинявам се на Исмаил, че го правя в коментарното му поле, но очевидно е по чисто технически причини.
    Казвайки, че ми харесва това стихотворение на Исмаил, нито за миг не съм си кривил душата. Това е чистата истина и ако има Бог над нас, той знае, че не лъжа. А сега ще кажа още една чиста истина, Аргоник и пак Бог ми е свидетел, че не лъжа. Не ми харесват твоите римушки. Добре накъдрени са, но миришат на силикон. Все още предпочитам натуралната поезия пред един добре шлифован, но бездушен манекен.
    Ако за в бъдеще еволюирам във вкуса си, и ако напуснеш времената на 60-те години от миналия век, в които все още пишеш, някой ден мога и да ти стана почитател. А сега можеш съвсем да ме намразиш и да станеш жител на звездното село. Разрешавам ти.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...