Мислех си, рекох си...
Мислех си,
душата - диамант,
сърцето ми е златно,
в живота съм стажант
с ръцете непохватни!
Логика - желязна,
косите - посребрени,
младостта залязна,
дните преброени!
Любовта - отровна,
камък ми на шия,
мъката - оловна,
ще се самоубия!
Всичко в мен ръждяса,
за новата година
ще се сгромолясам,
ще умра мьрцина!
Рекох си ,,Спокойно!".
Почнах да пия.
,,Рьжда, но благородна!"
Станах калайджия,
стихове прописах
с тях се калайдисах!
© Исмаил Али All rights reserved.

Извинявай, Исмаил!