Jan 7, 2015, 12:06 AM

Мислех си, рекох си...

820 0 11

Мислех си,

душата - диамант,

сърцето ми е златно,

в живота съм стажант

с ръцете непохватни!

 

Логика - желязна,

косите - посребрени,

младостта залязна,

дните преброени!

 

Любовта - отровна,

камък ми на шия,

мъката - оловна,

ще се самоубия!

 

Всичко в мен ръждяса,

за новата година

ще се сгромолясам,

ще умра мьрцина!

 

Рекох си ,,Спокойно!".

Почнах  да пия.

,,Рьжда, но благородна!"

Станах калайджия,

 

стихове прописах

с тях се калайдисах!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • argonyk (Димитър Никифоров)

    Щом на нищо ти не мяза,
    защо не го заряза,
    ами си дошъл тука,
    да ми газиш лука?

    Митко, нямам ли право, да ви чета и да се уча от вас, можещите? Майтап да става...
  • Все едно да сравняваш класическа механика и квантова механика! Извинявай, Исмаил!
  • Стефане, като кърлеж си се впил в Мисана, ти друго не можеш ли?
  • Аз пък съм съгласен с Аргоник, тук не виждам никакво поетическо майсторство, ама всеки мре да получи коментар, че е надминал Шекспир.
    Бъдете по-самокритични, бе хора, извън сайта кой ви е чул?
  • Понеже се обърна към мен, Аргоник, ме задължаваш да ти отговоря. Извинявам се на Исмаил, че го правя в коментарното му поле, но очевидно е по чисто технически причини.
    Казвайки, че ми харесва това стихотворение на Исмаил, нито за миг не съм си кривил душата. Това е чистата истина и ако има Бог над нас, той знае, че не лъжа. А сега ще кажа още една чиста истина, Аргоник и пак Бог ми е свидетел, че не лъжа. Не ми харесват твоите римушки. Добре накъдрени са, но миришат на силикон. Все още предпочитам натуралната поезия пред един добре шлифован, но бездушен манекен.
    Ако за в бъдеще еволюирам във вкуса си, и ако напуснеш времената на 60-те години от миналия век, в които все още пишеш, някой ден мога и да ти стана почитател. А сега можеш съвсем да ме намразиш и да станеш жител на звездното село. Разрешавам ти.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...