Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
247 2012
7.01.2015 г., 0:06 ч.

Мислех си, рекох си... 

  Поезия » Хумористична
628 0 11

Мислех си,

душата - диамант,

сърцето ми е златно,

в живота съм стажант

с ръцете непохватни!

 

Логика - желязна,

косите - посребрени,

младостта залязна,

дните преброени!

 

Любовта - отровна,

камък ми на шия,

мъката - оловна,

ще се самоубия!

 

Всичко в мен ръждяса,

за новата година

ще се сгромолясам,

ще умра мьрцина!

 

Рекох си ,,Спокойно!".

Почнах  да пия.

,,Рьжда, но благородна!"

Станах калайджия,

 

стихове прописах

с тях се калайдисах!

 

© Исмаил Али Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • argonyk (Димитър Никифоров)

    Щом на нищо ти не мяза,
    защо не го заряза,
    ами си дошъл тука,
    да ми газиш лука?

    Митко, нямам ли право, да ви чета и да се уча от вас, можещите? Майтап да става...
  • Все едно да сравняваш класическа механика и квантова механика! Извинявай, Исмаил!
  • Стефане, като кърлеж си се впил в Мисана, ти друго не можеш ли?
  • Аз пък съм съгласен с Аргоник, тук не виждам никакво поетическо майсторство, ама всеки мре да получи коментар, че е надминал Шекспир.
    Бъдете по-самокритични, бе хора, извън сайта кой ви е чул?
  • Понеже се обърна към мен, Аргоник, ме задължаваш да ти отговоря. Извинявам се на Исмаил, че го правя в коментарното му поле, но очевидно е по чисто технически причини.
    Казвайки, че ми харесва това стихотворение на Исмаил, нито за миг не съм си кривил душата. Това е чистата истина и ако има Бог над нас, той знае, че не лъжа. А сега ще кажа още една чиста истина, Аргоник и пак Бог ми е свидетел, че не лъжа. Не ми харесват твоите римушки. Добре накъдрени са, но миришат на силикон. Все още предпочитам натуралната поезия пред един добре шлифован, но бездушен манекен.
    Ако за в бъдеще еволюирам във вкуса си, и ако напуснеш времената на 60-те години от миналия век, в които все още пишеш, някой ден мога и да ти стана почитател. А сега можеш съвсем да ме намразиш и да станеш жител на звездното село. Разрешавам ти.
  • argonyk (Димитър Никифоров, ти какво да не се делиш от "селото", си готов да се излагаш сервилничейки. Може стихото да не е супер но пък не е и ужас! Идеята е много добра, може да се поработи върху ритъма, само там си прав.
  • Ужас! И някой го нарича "много силен поетичен текст", да текст е, ама ич не е поетичен, Мисане, стига си задигал празни чували, не отива на сайт като Откровения. Ти блог немаш ли си? А ти Исмаиле, ех... поне малко ритъм да беше потърсил... то другото че на нищо не мяза е видно и за третокласник...
  • Кети, добре е, че има хора като теб в Сайта, да ни топлят със сърцата си!
  • Ама как хубаво си го нанизал, като бисерна огърлица, стопли ми душичката!
  • Младене, Анастасия,сърдечни брагодарности и ЧНГ!
  • Мнного силен и оригинален поетичен текст, Исмаиле! Буквално с Вапцаровски заряд. Отлични безглаголни откоси!

    "душата - диамант,
    сърцето ми е златно,
    в живота съм стажант
    с ръцете непохватни!

    Логика - желязна,
    косите - посребрени,
    младостта залязна,
    дните преброени!

    Любовта - отровна,
    камък ми на шия,
    мъката - оловна,
    ще се самоубия!"

    Цитираното е стопроцентова поезия, която оценявам най-високо.
    Позволявам си за спомен да оставя в паметта си редовете:

    "косите - посребрени,
    младостта залязна,
    дните преброени!",

    които силно импонират!

    Поздравление за тази творба!
Предложения
: ??:??