Мислех си, рекох си...

Поезия » Хумористична

818 0 11

Мислех си,

душата - диамант,

сърцето ми е златно,

в живота съм стажант

с ръцете непохватни!

Логика - желязна,

косите - посребрени,

младостта залязна,

дните преброени!

Любовта - отровна,

камък ми на шия,

мъката - оловна,

ще се самоубия!

Всичко в мен ръждяса,

за новата година

ще се сгромолясам,

ще умра мьрцина!

Рекох си ,,Спокойно!".

Почнах да пия.

,,Рьжда, но благородна!"

Станах калайджия,

стихове прописах

с тях се калайдисах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

argonyk (Димитър Никифоров)

Щом на нищо ти не мяза,
защо не го заряза,
ами си дошъл тука,
да ми газиш лука?

Митко, нямам ли право, да ви чета и да се уча от вас, можещите? Майтап да става...

2015-01-10T11:10:54+02:00
ljubomira (Любомира)

Все едно да сравняваш класическа механика и квантова механика! Извинявай, Исмаил!

2015-01-10T09:49:21+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Стефане, като кърлеж си се впил в Мисана, ти друго не можеш ли?

2015-01-10T09:11:47+02:00
skies40heaven (Стефан Балди)

Аз пък съм съгласен с Аргоник, тук не виждам никакво поетическо майсторство, ама всеки мре да получи коментар, че е надминал Шекспир.
Бъдете по-самокритични, бе хора, извън сайта кой ви е чул?

2015-01-09T21:06:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Понеже се обърна към мен, Аргоник, ме задължаваш да ти отговоря. Извинявам се на Исмаил, че го правя в коментарното му поле, но очевидно е по чисто технически причини.
Казвайки, че ми харесва това стихотворение на Исмаил, нито за миг не съм си кривил душата. Това е чистата истина и ако има Бог над нас, той знае, че не лъжа. А сега ще кажа още една чиста истина, Аргоник и пак Бог ми е свидетел, че не лъжа. Не ми харесват твоите римушки. Добре накъдрени са, но миришат на силикон. Все още предпочитам натуралната поезия пред един добре шлифован, но бездушен манекен.
Ако за в бъдеще еволюирам във вкуса си, и ако напуснеш времената на 60-те години от миналия век, в които все още пишеш, някой ден мога и да ти стана почитател. А сега можеш съвсем да ме намразиш и да станеш жител на звездното село. Разрешавам ти.

2015-01-09T21:04:16+02:00