Мисли...

Мисли... 

Едно селце* във гордият Балкан,

в страни от Времето, самотно доживява

последните си дни във тоя неразбран,

объркан свят, потънало в забрава,

но тука нещо е останало от мен

и затова навярно все насам ме тегли...

... Не вярвам аз да си отиваме съвсем

и тленността когато ни зажегли!...

Не е възможно: в нашият живот,

във който е предвиден даже ада,

да е объркан някакъв начален код

и туй, което сме били, да се разпада!...

Коста Качев

*родното ми село Плаково, В.Търновско