11 янв. 2015 г., 08:39

Мисли в новогодишната нощ

513 0 2

Мисли в новогодишната нощ

 

Отива си годината... Отива си...

И Времето скъсява се съвсем...

Живота, вярно, има свои минуси,

но по-добър- къде да изберем!..

 

И ето, спрели се сега на синура,

опитваме се да прозрем отвъд,

а там бездънна бездна се простира

и губи се житейстият ни път...

 

Опитваме се да научим нещо

за нашата, човешката Съдба-

столетия до днес живяли грешно

предимно във разгул и веселба,

 

а продължихме и до днес войните,

земята ни червена е от кръв

и често вместо жито във браздите

растат цветя и те със цвят такъв...

 

... Отива си годината... Отива си...

Надяваме се идващата днес,

помъкнала очакваните бонуси,

да не прескочи нашият адрес.

 

И затова навярно тъй безумно

сега крещим и пием до несвяс,

и в тоя ден Светът обзет от лудост

се гърчи от необяснима страст!..

 

... А в същност, нищо няма да се случи,

защото Времето не се делѝ,

но ние, хората, сме се научили

да го броим в: столетия, години, дни...

 

И нищо общо няма с Необята

на Безкрая в Космоса над нас:

това, че населяваме Земята

и в тая нощ ще пием до несвяст!...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...