Мисли в новогодишната нощ

Отива си годината... Отива си...

И Времето скъсява се съвсем...

Живота, вярно, има свои минуси,

но по-добър- къде да изберем!..

И ето, спрели се сега на синура,

опитваме се да прозрем отвъд,

а там бездънна бездна се простира

и губи се житейстият ни път...

Опитваме се да научим нещо

за нашата, човешката Съдба-

столетия до днес живяли грешно

предимно във разгул и веселба,

а продължихме и до днес войните,

земята ни червена е от кръв

и често вместо жито във браздите

растат цветя и те със цвят такъв...

... Отива си годината... Отива си...

Надяваме се идващата днес,

помъкнала очакваните бонуси,

да не прескочи нашият адрес.

И затова навярно тъй безумно

сега крещим и пием до несвяс,

и в тоя ден Светът обзет от лудост

се гърчи от необяснима страст!..

... А в същност, нищо няма да се случи,

защото Времето не се делѝ,

но ние, хората, сме се научили

да го броим в: столетия, години, дни...

И нищо общо няма с Необята

на Безкрая в Космоса над нас:

това, че населяваме Земята

и в тая нощ ще пием до несвяст!...

Коста Качев