26 июл. 2007 г., 21:47

Мисли в пеперуден цвят

810 0 10



   

        Мислите си върху теб видях,

        кръжащи, многоцветни пеперуди,

        с тях на рамото ти крехко бях,

        бях притихнал и се чудех:


        Как ли устните ще реагират,

        ако мигом с мойте те докосна,

        ще целуват ли, неискащи да спират,

        ще отблъскват ли, или ще омагьосват?

       

        Пак ще блика ли в очите сини

        радостта, с която във момента греят,

        или рязко ще изстинат

        и дълбоко в синьото ще потъмнеят?


        А усмивката ти - розов цвят,

        ще се запази ли пленителна, красива,

        или студени тръпки ще пълзят,

        сигнал, че време е да си отивам?


        Ще се прекърши ли във огненият обръч,

        щом стегна тялото ти във ръцете,

        или ще пламне тази вечна обич,

        идваща от дълбините на сърцето ?

        ................................................

        Мислите си върху теб видях,

        кръжащи пеперуди цветнокрили,

        щаститето във очите ти познах,

        сините, сърце ми покорили.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....