Мисли за цветната дъга

Поглеждам към небето,
след дъжд

без качулка...
От него влагата се
отцеди.
Изметено е то,
като от млада булка...
От слънцето небето,
как блести.

Във ширналото Синьо
дъга се преметна
и с цветовете си го
украси.
Завърза свойте
краищата в Небето,
отърсвайки
от влагата коси!

Захласнат гледах аз
дъгата многоцветна...
О,тя ме върна
в детските ми дни,
когато вярвах
в една истина конкретна,
че минеш ли под нея,
пола сменяш ти!
12.06.2013г. Драгойново