Победител (Васил Георгиев)
356 3343
5 янв. 2008 г., 15:35

Мислите ми... 

  Поэзия » Философская
656 0 15
По натежалите от чувства гроздове,
слънцето прокарва изгревни лъчи.
Наблюдавам прелитащите дроздове.
Отказващо да спре, времето мълчи.

Улавям падащи есенни листа.
Напомнят ми човешки длани,
с тънки жилки на точни места.
В тях съдбите ни са издълбани.

Природата е чудотворна сила.
Ще окапят пожълтелите листа,
ще подхранят тихо майката земя,
после пролет идва със зеленина.

И с хората, и с мислите е така.
Едни бързо се заменят с други.
Някои успяват да си подадат ръка,
някои се лутат дълго в заблуди.

Мислите ми следват пътища напред,
през годините, в смяна на сезони.
Търсят справедливостта навред,
за по-добър живот на милиони.

© Васил Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??