Победител (Васил Георгиев)
356 3343
Jan 5, 2008, 3:35 PM

Мислите ми... 

  Poetry » Phylosophy
626 0 15
По натежалите от чувства гроздове,
слънцето прокарва изгревни лъчи.
Наблюдавам прелитащите дроздове.
Отказващо да спре, времето мълчи.

Улавям падащи есенни листа.
Напомнят ми човешки длани,
с тънки жилки на точни места.
В тях съдбите ни са издълбани.

Природата е чудотворна сила.
Ще окапят пожълтелите листа,
ще подхранят тихо майката земя,
после пролет идва със зеленина.

И с хората, и с мислите е така.
Едни бързо се заменят с други.
Някои успяват да си подадат ръка,
някои се лутат дълго в заблуди.

Мислите ми следват пътища напред,
през годините, в смяна на сезони.
Търсят справедливостта навред,
за по-добър живот на милиони.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??