По натежалите от чувства гроздове,
слънцето прокарва изгревни лъчи.
Наблюдавам прелитащите дроздове.
Отказващо да спре, времето мълчи.
Улавям падащи есенни листа.
Напомнят ми човешки длани,
с тънки жилки на точни места.
В тях съдбите ни са издълбани.
Природата е чудотворна сила.
Ще окапят пожълтелите листа,
ще подхранят тихо майката земя,
после пролет идва със зеленина. ...