22 мая 2016 г., 21:52  

Мисловно

483 0 3

И не броях. Думи.

Срички. Гласове.

Струни, усмивки, сълзи.

Не броях. Спряло време.

 

Спрели звуци.

Прекършването

на нечий глас.

 

Звукът от счупено. Не броях.

И чаках ли, чаках...

 

А колко можех да направя,

За това време,

В което не осъзнавах...

колко съм пропуснала,

когато не броях.

 

Празни клавиши

на пиано.

Но има ли значение?

След като дълги пръсти

не могат да посвирят на тях?

 

Пухени постели, тяло, обвито във воал.

Ненужно! Пф!

Възклицание, възклицание!

Моля за внимание!

 

"Що за внимание?"

Вътрешни монолози, объркани разговори.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Пиринкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...