22.05.2016 г., 21:52  

Мисловно

486 0 3

И не броях. Думи.

Срички. Гласове.

Струни, усмивки, сълзи.

Не броях. Спряло време.

 

Спрели звуци.

Прекършването

на нечий глас.

 

Звукът от счупено. Не броях.

И чаках ли, чаках...

 

А колко можех да направя,

За това време,

В което не осъзнавах...

колко съм пропуснала,

когато не броях.

 

Празни клавиши

на пиано.

Но има ли значение?

След като дълги пръсти

не могат да посвирят на тях?

 

Пухени постели, тяло, обвито във воал.

Ненужно! Пф!

Възклицание, възклицание!

Моля за внимание!

 

"Що за внимание?"

Вътрешни монолози, объркани разговори.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...