May 22, 2016, 9:52 PM  

Мисловно

  Poetry » Other
487 0 3

И не броях. Думи.

Срички. Гласове.

Струни, усмивки, сълзи.

Не броях. Спряло време.

 

Спрели звуци.

Прекършването

на нечий глас.

 

Звукът от счупено. Не броях.

И чаках ли, чаках...

 

А колко можех да направя,

За това време,

В което не осъзнавах...

колко съм пропуснала,

когато не броях.

 

Празни клавиши

на пиано.

Но има ли значение?

След като дълги пръсти

не могат да посвирят на тях?

 

Пухени постели, тяло, обвито във воал.

Ненужно! Пф!

Възклицание, възклицание!

Моля за внимание!

 

"Що за внимание?"

Вътрешни монолози, объркани разговори.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....