23 мая 2007 г., 16:19

МИСЪЛ

800 0 6
Спрях да мисля
и тъгата
наводни
на моя мозък
главното стълбище.
Асансьорът
беше спрял повреден.
Озърташе се
мисълта
на партера.
Не можеше да плува...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много си оригинален, поздрави от мен!Но..не спирай да мислиш, че не ни трябваш с удавен мозък.
  • Много оригинално!
    Поздрави, Вальо!
  • ...Плуването е изкуство...и какво ли не още друго..!..Важното е да не се удавиш..!Но при теб,няма такава опасност..!Асоциацията ти е интригуваща..!!
  • Ами ще се наложи да се научи...за плува!
  • Не спирай да мислиш, Вальо!
    Това е извода!
    Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...