23.05.2007 г., 16:19

МИСЪЛ

799 0 6
Спрях да мисля
и тъгата
наводни
на моя мозък
главното стълбище.
Асансьорът
беше спрял повреден.
Озърташе се
мисълта
на партера.
Не можеше да плува...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си оригинален, поздрави от мен!Но..не спирай да мислиш, че не ни трябваш с удавен мозък.
  • Много оригинално!
    Поздрави, Вальо!
  • ...Плуването е изкуство...и какво ли не още друго..!..Важното е да не се удавиш..!Но при теб,няма такава опасност..!Асоциацията ти е интригуваща..!!
  • Ами ще се наложи да се научи...за плува!
  • Не спирай да мислиш, Вальо!
    Това е извода!
    Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...