13 мая 2015 г., 22:07

Мисъл

540 0 1

                                                         Мисъл

 

 

Аз не съм просто тяло с разум.

В това тяло има вселенска душа.

Прозрях, че човек е една малка вселена

и никой не живее случайно.

Не искам да се страхувам от мига,

когато ще остана сама,

когато тишината запищи в ушите ми.

Искам да докосвам истината на сърцето,

на човешката мисъл

и всичко да е тихо и нежно.

А когато истината заговори

и шепнешком ти казва всичко за нежността,

за чувствата свети, човешки,

ти искаш и още, и още до насита.

Нима това се нарича любов?

Нима това ти дава сигурност,

че  значим си за хората в твоя живот?

А не чуеш ли шепота на сърцето,

всичко в тебе се вледенява.

И се питаш, къде сгреших?

Защо отговор не идва?

И тихата мисъл се рее някъде,

мигът те връща към живота

и ставаш частица от  някого.

Защото думите"Обичам те"

има всичко недоизказано-

и нежност и ласки, и докосване,

вяра в живота и утрешния  ден.

Защото денят си ти и любовта ти

и чувството за интимно богатство

и се чувстваш необходима, желана.

А това те води към сърцето,

към пътя, осеян само с любов и радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добър вечер, Йонке!
    "Прозрях, че човек е една малка вселена
    и никой не живее случайно."
    Красива, мъдра и истинска творба, която ме докосна!
    Поздравление и лека нощ!
    Оценям те с максималната оценка!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...