13.05.2015 г., 22:07

Мисъл

533 0 1

                                                         Мисъл

 

 

Аз не съм просто тяло с разум.

В това тяло има вселенска душа.

Прозрях, че човек е една малка вселена

и никой не живее случайно.

Не искам да се страхувам от мига,

когато ще остана сама,

когато тишината запищи в ушите ми.

Искам да докосвам истината на сърцето,

на човешката мисъл

и всичко да е тихо и нежно.

А когато истината заговори

и шепнешком ти казва всичко за нежността,

за чувствата свети, човешки,

ти искаш и още, и още до насита.

Нима това се нарича любов?

Нима това ти дава сигурност,

че  значим си за хората в твоя живот?

А не чуеш ли шепота на сърцето,

всичко в тебе се вледенява.

И се питаш, къде сгреших?

Защо отговор не идва?

И тихата мисъл се рее някъде,

мигът те връща към живота

и ставаш частица от  някого.

Защото думите"Обичам те"

има всичко недоизказано-

и нежност и ласки, и докосване,

вяра в живота и утрешния  ден.

Защото денят си ти и любовта ти

и чувството за интимно богатство

и се чувстваш необходима, желана.

А това те води към сърцето,

към пътя, осеян само с любов и радост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добър вечер, Йонке!
    "Прозрях, че човек е една малка вселена
    и никой не живее случайно."
    Красива, мъдра и истинска творба, която ме докосна!
    Поздравление и лека нощ!
    Оценям те с максималната оценка!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...