May 13, 2015, 10:07 PM

Мисъл 

  Poetry » Love
421 0 1

                                                         Мисъл

 

 

Аз не съм просто тяло с разум.

В това тяло има вселенска душа.

Прозрях, че човек е една малка вселена

и никой не живее случайно.

Не искам да се страхувам от мига,

когато ще остана сама,

когато тишината запищи в ушите ми.

Искам да докосвам истината на сърцето,

на човешката мисъл

и всичко да е тихо и нежно.

А когато истината заговори

и шепнешком ти казва всичко за нежността,

за чувствата свети, човешки,

ти искаш и още, и още до насита.

Нима това се нарича любов?

Нима това ти дава сигурност,

че  значим си за хората в твоя живот?

А не чуеш ли шепота на сърцето,

всичко в тебе се вледенява.

И се питаш, къде сгреших?

Защо отговор не идва?

И тихата мисъл се рее някъде,

мигът те връща към живота

и ставаш частица от  някого.

Защото думите"Обичам те"

има всичко недоизказано-

и нежност и ласки, и докосване,

вяра в живота и утрешния  ден.

Защото денят си ти и любовта ти

и чувството за интимно богатство

и се чувстваш необходима, желана.

А това те води към сърцето,

към пътя, осеян само с любов и радост.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добър вечер, Йонке!
    "Прозрях, че човек е една малка вселена
    и никой не живее случайно."
    Красива, мъдра и истинска творба, която ме докосна!
    Поздравление и лека нощ!
    Оценям те с максималната оценка!
Random works
: ??:??