7 апр. 2013 г., 10:14

Митична обич

998 0 10


Дали ще ме обичаш като Пенелопа,
дочакала безгрешна своя Одисей,
или ще счупи Някой вътре в нас оброка,
тъй както грабна Евридика от Орфей.

Дали достойна си да бъдеш Жулиета,
ако Ромео мога да опазя в мене аз -
и от Меркурий ще открадна два живота,
за да ми шепнеш нежни думи в късен час.

Дали крилете ми със жар би разтопила,
ако политна с теб, по-смел и от Икар.
Ще влееш ли в мига една неземна сила,
родила в погледа ти дивната Ищар.

Ако е истинска и силна любовта ни
и боговете може да ни прокълнат,
но огънчето ще гори докрай в гръдта ни
и щом душите ни далеч се преродят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...