Apr 7, 2013, 10:14 AM

Митична обич

  Poetry » Love
993 0 10


Дали ще ме обичаш като Пенелопа,
дочакала безгрешна своя Одисей,
или ще счупи Някой вътре в нас оброка,
тъй както грабна Евридика от Орфей.

Дали достойна си да бъдеш Жулиета,
ако Ромео мога да опазя в мене аз -
и от Меркурий ще открадна два живота,
за да ми шепнеш нежни думи в късен час.

Дали крилете ми със жар би разтопила,
ако политна с теб, по-смел и от Икар.
Ще влееш ли в мига една неземна сила,
родила в погледа ти дивната Ищар.

Ако е истинска и силна любовта ни
и боговете може да ни прокълнат,
но огънчето ще гори докрай в гръдта ни
и щом душите ни далеч се преродят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...