Любо (Любен Стефанов)
86 202
7 мая 2007 г., 10:23

Митница 

  Поэзия
512 0 3
МИТНИЦА

Не чувствата се декларират на хартия,
а вещите, скътани в куфари и чанти.
Ала не можеш ли умело да ги криеш -
на показ ги изваждаш с пръсти непохватни.


И после заминаваш някъде, където
мъгляво ще си спомняш - сигурно с усмивка -
за сухия език, залепващ по небцето
от тази неизвестност, със която свикваш.


А винаги си знаел как ще ненавиждаш:
и себе си, и голия си джоб пребъркан,
когато безпричинно пак те подозират,
че не от любопитство, страннико, си тръгнал.


Но тук се късат всички нишки от въпроси.
И вместо да увиснеш в мрежата им гъста,
ръце размахвайки, излизаш си ядосан
или се измъкваш, сдържано, на пръсти.


Без вещите, без нещо - дето натежава.
По-лек от лекотата, със която съдят.
И двойно по-щастлив, когато преминаваш
през иглени уши и продължаваш в пътя.


И само някой път от миналото може
към теб да приближава, като в огледало,
не бледия ти лик, вторачил се тревожно,
а млечната бездънност на стъклото нямо.

© Любен Стефанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??