16 мар. 2015 г., 12:47

Млада любов

857 0 2

Ритъмът ти на сърцето като балада,

пееща за нашата млада любов,

като пролетен ден и огряващо слънце,

готово у нас да роди живот.

 

Не смея да погледна тези очи,

припомнящи ми за горите зелени...

О, моя любов, недей ме вини,

че съм толкова млада и неспокойна...

 

Студените ми ръце топлината търсят,

топлината в теб, огънят силен,

ала те така да се крият умеят,

че срама надделява, а смелостта губи...

 

Ала моя любов, душата ми е птица,

която лети у небесата синеещи,

но обещавам, ще те повлека със себе си,

за да усетиш блясъка на любовта наша...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шери Назми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за милия съвет. Ще се опитам да не допускам тези грешки. ^^
  • Много чисто и извисено чувство си вложила в стихотворението си, Бейбиметъл13. Струва ми се, че душата ти е такава, а не се дължи само на крехката ти младост.
    И все пак ще споделя нещо от чисто технически характер. Стреми се да избягваш употребата на "като" и прибягвай до нея само в случай на крайна необходимост. В първия куплет тя е употребена за жалост 2 пъти. Този куплет може и следва да се преработи. Споделям това най-приятелски и ще видиш, че ако се вслушаш в съвета ми, рязко ще вдигнеш нивото на цялото стихотворение.
    За втория куплет ще кажа, че е много силен, но следва да се инверсира и третият ред да стане:

    "Любов моя, недей ме вини,"

    Причината е, че възклицаващото "О,..." е винаги пагубно за поезията.
    Запомни и този приятелски съвет. Освен това последният куплет започва също с "Ала моя любов", а това заедно с "О, моя любов" е вече /по същество/ повторение, което е за предпочитане да се избягва.

    Пожелавам ти да съхраниш тази невероятна чистота на докосването. Тя е основния ти коз в поезията, а техниката лесно се натрупва.

    Докосваш - силно докосваш, Бейбиметъл13!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....