16 mar 2015, 12:47

Млада любов

858 0 2

Ритъмът ти на сърцето като балада,

пееща за нашата млада любов,

като пролетен ден и огряващо слънце,

готово у нас да роди живот.

 

Не смея да погледна тези очи,

припомнящи ми за горите зелени...

О, моя любов, недей ме вини,

че съм толкова млада и неспокойна...

 

Студените ми ръце топлината търсят,

топлината в теб, огънят силен,

ала те така да се крият умеят,

че срама надделява, а смелостта губи...

 

Ала моя любов, душата ми е птица,

която лети у небесата синеещи,

но обещавам, ще те повлека със себе си,

за да усетиш блясъка на любовта наша...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шери Назми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за милия съвет. Ще се опитам да не допускам тези грешки. ^^
  • Много чисто и извисено чувство си вложила в стихотворението си, Бейбиметъл13. Струва ми се, че душата ти е такава, а не се дължи само на крехката ти младост.
    И все пак ще споделя нещо от чисто технически характер. Стреми се да избягваш употребата на "като" и прибягвай до нея само в случай на крайна необходимост. В първия куплет тя е употребена за жалост 2 пъти. Този куплет може и следва да се преработи. Споделям това най-приятелски и ще видиш, че ако се вслушаш в съвета ми, рязко ще вдигнеш нивото на цялото стихотворение.
    За втория куплет ще кажа, че е много силен, но следва да се инверсира и третият ред да стане:

    "Любов моя, недей ме вини,"

    Причината е, че възклицаващото "О,..." е винаги пагубно за поезията.
    Запомни и този приятелски съвет. Освен това последният куплет започва също с "Ала моя любов", а това заедно с "О, моя любов" е вече /по същество/ повторение, което е за предпочитане да се избягва.

    Пожелавам ти да съхраниш тази невероятна чистота на докосването. Тя е основния ти коз в поезията, а техниката лесно се натрупва.

    Докосваш - силно докосваш, Бейбиметъл13!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...