16 mar 2015, 12:47

Млада любов

856 0 2

Ритъмът ти на сърцето като балада,

пееща за нашата млада любов,

като пролетен ден и огряващо слънце,

готово у нас да роди живот.

 

Не смея да погледна тези очи,

припомнящи ми за горите зелени...

О, моя любов, недей ме вини,

че съм толкова млада и неспокойна...

 

Студените ми ръце топлината търсят,

топлината в теб, огънят силен,

ала те така да се крият умеят,

че срама надделява, а смелостта губи...

 

Ала моя любов, душата ми е птица,

която лети у небесата синеещи,

но обещавам, ще те повлека със себе си,

за да усетиш блясъка на любовта наша...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шери Назми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за милия съвет. Ще се опитам да не допускам тези грешки. ^^
  • Много чисто и извисено чувство си вложила в стихотворението си, Бейбиметъл13. Струва ми се, че душата ти е такава, а не се дължи само на крехката ти младост.
    И все пак ще споделя нещо от чисто технически характер. Стреми се да избягваш употребата на "като" и прибягвай до нея само в случай на крайна необходимост. В първия куплет тя е употребена за жалост 2 пъти. Този куплет може и следва да се преработи. Споделям това най-приятелски и ще видиш, че ако се вслушаш в съвета ми, рязко ще вдигнеш нивото на цялото стихотворение.
    За втория куплет ще кажа, че е много силен, но следва да се инверсира и третият ред да стане:

    "Любов моя, недей ме вини,"

    Причината е, че възклицаващото "О,..." е винаги пагубно за поезията.
    Запомни и този приятелски съвет. Освен това последният куплет започва също с "Ала моя любов", а това заедно с "О, моя любов" е вече /по същество/ повторение, което е за предпочитане да се избягва.

    Пожелавам ти да съхраниш тази невероятна чистота на докосването. Тя е основния ти коз в поезията, а техниката лесно се натрупва.

    Докосваш - силно докосваш, Бейбиметъл13!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...