16.03.2015 г., 12:47

Млада любов

854 0 2

Ритъмът ти на сърцето като балада,

пееща за нашата млада любов,

като пролетен ден и огряващо слънце,

готово у нас да роди живот.

 

Не смея да погледна тези очи,

припомнящи ми за горите зелени...

О, моя любов, недей ме вини,

че съм толкова млада и неспокойна...

 

Студените ми ръце топлината търсят,

топлината в теб, огънят силен,

ала те така да се крият умеят,

че срама надделява, а смелостта губи...

 

Ала моя любов, душата ми е птица,

която лети у небесата синеещи,

но обещавам, ще те повлека със себе си,

за да усетиш блясъка на любовта наша...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шери Назми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за милия съвет. Ще се опитам да не допускам тези грешки. ^^
  • Много чисто и извисено чувство си вложила в стихотворението си, Бейбиметъл13. Струва ми се, че душата ти е такава, а не се дължи само на крехката ти младост.
    И все пак ще споделя нещо от чисто технически характер. Стреми се да избягваш употребата на "като" и прибягвай до нея само в случай на крайна необходимост. В първия куплет тя е употребена за жалост 2 пъти. Този куплет може и следва да се преработи. Споделям това най-приятелски и ще видиш, че ако се вслушаш в съвета ми, рязко ще вдигнеш нивото на цялото стихотворение.
    За втория куплет ще кажа, че е много силен, но следва да се инверсира и третият ред да стане:

    "Любов моя, недей ме вини,"

    Причината е, че възклицаващото "О,..." е винаги пагубно за поезията.
    Запомни и този приятелски съвет. Освен това последният куплет започва също с "Ала моя любов", а това заедно с "О, моя любов" е вече /по същество/ повторение, което е за предпочитане да се избягва.

    Пожелавам ти да съхраниш тази невероятна чистота на докосването. Тя е основния ти коз в поезията, а техниката лесно се натрупва.

    Докосваш - силно докосваш, Бейбиметъл13!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...