27 июл. 2014 г., 19:27

Много е просто

723 0 4

Много е просто – само аз и ти,
без смешните обещания...
Иначе после безкрайно боли.
Обвързаността е страдание.

Много е просто... обич без вини...
Господи... колко е трудно!
За свободата мечтаем, нали...
но как другия там да пуснем...

Много е просто – но не е любов -
няма ли в чувствата рани...
щом си за някого дявол и бог,
цял живот в теб ще остане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Таня, Северина, Елена! Красиво вдъхновени бъдете!
  • Харесах!
    Любовта е имагинерно обричане... не се знае кога и какво ще се случи... но всички се стремим към нея, защото най-хубавото в любовта е самата любов.
    Безусловната любов е много хубаво нещо, но засега е непосилна за хората... и така трябва, защото на Земята се обича земно. С болката, със страданието... , с радостта, с щастието...
    Поздрави!
  • с Таня. Но при условие, че не се прахосва. Защото ако някой не може да те оцени - то ти не си му нужен, нито той на теб (:
  • Трудно е, но не и невъзможно!
    Любовта е даване..... очакването е сутатата на Его-то.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...