16 окт. 2015 г., 09:48

Многолика

593 0 2

Многолика


Всяка любов

              е различна

изгрев

              от син хоризонт

с палещо слънце

              мощна вълна

от земни недра,

              титанична

дълбока бездна

              която никого 

няма да върне


С едната

               гледам нощем звездите

политам в небето

                да търся безкрая

друга изпращам 

                там,в дълбините

любимо сърце

                дали ще откликне

не зная


Любов многолика,

                 в утрото ти си

зората на Еос

                 вторачен виждам

в теб Афродита

                 навсякъде царства

душата на Ерос

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво...
  • Съгласен съм - любовта е многолика. Има една - Вагнерова - продземна и вулканична. Една небесна - ефирна и докосваща. А сърцето е мост, съединяващ всички любови в една. Поздравление за импониращата ти поезия, Гавраиле, наситена със силен, бих казал - титаничен дух!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...