Многолика
Всяка любов
е различна
изгрев
от син хоризонт
с палещо слънце
мощна вълна
от земни недра,
титанична
дълбока бездна
която никого
няма да върне
С едната
гледам нощем звездите
политам в небето
да търся безкрая
друга изпращам
там,в дълбините
любимо сърце
дали ще откликне
не зная
Любов многолика,
в утрото ти си
зората на Еос
вторачен виждам
в теб Афродита
навсякъде царства
душата на Ерос
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
