Тя е много красива -

като пурпурен изгрев

над залив

на южния бряг.

С топлина те облива -

като буйна камина

в къща самотна,

покрита със сняг.

Тя е властна и силна -

ураган, развилнял се

из недрата на син небосвод.

Тя е щедра, обилна -

като китно дръвче,

отрупано с плод.

Тя е свежа и чиста -

като извор с планинска вода

сред оазис в пустиня.

На облак седи,

и помахва с ръка.

Всемогъща богиня.

С гальовна усмивка

Шепне тихо, но ясно

‚Аз съм твоята Бети –

твойта вечна мечта.

С мен си вън от опасност!‘

С поглед, който унася:

‚Ще отворя за тебе

всяка врата!‘

Услужлив хор приглася:

‚Вярвай в Бети.

Не чакай!

Тръгвай с нея сега!‘

***

Но будилникът звънна,

Идва новият ден

Паралелна реалност

Познат до болка рефрен

Нова сива баналност…

И миражът изчезна.

Безлика, безименна,

парцалена кукла

пропаднала в бездна.

И светът се пробуди,

наля си кафе,

сложи връхната дреха

и излезе навън

и зачака момента

да потърси утеха

в поредния сън.