Многоликата Бети
Тя е много красива -
като пурпурен изгрев
над залив
на южния бряг.
С топлина те облива -
като буйна камина
в къща самотна,
покрита със сняг.
Тя е властна и силна -
ураган, развилнял се
из недрата на син небосвод.
Тя е щедра, обилна -
като китно дръвче,
отрупано с плод.
Тя е свежа и чиста -
като извор с планинска вода
сред оазис в пустиня.
На облак седи,
и помахва с ръка.
Всемогъща богиня.
С гальовна усмивка
Шепне тихо, но ясно
‚Аз съм твоята Бети –
твойта вечна мечта.
С мен си вън от опасност!‘
С поглед, който унася:
‚Ще отворя за тебе
всяка врата!‘
Услужлив хор приглася:
‚Вярвай в Бети.
Не чакай!
Тръгвай с нея сега!‘
***
Но будилникът звънна,
Идва новият ден
Паралелна реалност
Познат до болка рефрен
Нова сива баналност…
И миражът изчезна.
Безлика, безименна,
парцалена кукла
пропаднала в бездна.
И светът се пробуди,
наля си кафе,
сложи връхната дреха
и излезе навън
и зачака момента
да потърси утеха
в поредния сън.
© Веселин Данчев All rights reserved.
