Многото лица на любовта

Размиват се във времето - вода течаща.

И нищо не остава също,

Тъй, както от начало се захваща.

Животът - чувствата и страстите
Далеч от нас запраща

И бавно - ден след ден 
Умира любовта кипяща.

Многото лица на любовта

Размиват се от времето в неясен спомен.

Остава нейде в тебе образ на момиче скромен

Който си боготворил - и сещаш се за онзи плам огромен,

С който ти си я дарил,
За онзи миг преломен,

В който като спомен мил

Сърцето си пред нея си разкрил.

Линеят с времето Многото лица на любовта.

Приведени под на живота бремето

Отива си оназ жена, 

Която сме държали някога нежно за ръка,

Изгубва се човекът, който сме мечтали,

Остава само празна самота... от многото лица на любовта.