14.09.2013 г., 12:29

Многото лица на Любовта

624 0 0

Многото лица на любовта

Размиват се във времето - вода течаща.

И нищо не остава също,

Тъй, както от начало се захваща.

Животът - чувствата и страстите
Далеч от нас запраща

И бавно - ден след ден 
Умира любовта кипяща.

 

Многото лица на любовта

Размиват се от времето в неясен спомен.

Остава нейде в тебе образ на момиче скромен

Който си боготворил - и сещаш се за онзи плам огромен,

С който ти си я дарил,
За онзи миг преломен,

В който като спомен мил

Сърцето си пред нея си разкрил.

 

Линеят с времето Многото лица на любовта.

Приведени под на живота бремето

Отива си оназ жена, 

Която сме държали някога нежно за ръка,

Изгубва се човекът, който сме мечтали,

Остава само празна самота... от многото лица на любовта. 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...