14 sept 2013, 12:29

Многото лица на Любовта

  Poesía » Otra
621 0 0

Многото лица на любовта

Размиват се във времето - вода течаща.

И нищо не остава също,

Тъй, както от начало се захваща.

Животът - чувствата и страстите
Далеч от нас запраща

И бавно - ден след ден 
Умира любовта кипяща.

 

Многото лица на любовта

Размиват се от времето в неясен спомен.

Остава нейде в тебе образ на момиче скромен

Който си боготворил - и сещаш се за онзи плам огромен,

С който ти си я дарил,
За онзи миг преломен,

В който като спомен мил

Сърцето си пред нея си разкрил.

 

Линеят с времето Многото лица на любовта.

Приведени под на живота бремето

Отива си оназ жена, 

Която сме държали някога нежно за ръка,

Изгубва се човекът, който сме мечтали,

Остава само празна самота... от многото лица на любовта. 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...